Назад към съдържанието

История № 75

Неща, които виждаш всеки ден, но не забелязваш

Уличната лампа

Уличната лампа прави маршрута видим след залез, но зад нея стои цяла система за енергия, разположение и поддръжка. Преходът от пламък към електричество е дело на много хора.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Фенерджия пали газова улична лампа от дървена стълба по здрач — ежедневният му труд е част от мрежата, която прави градските маршрути видими след залез.
Запалването на газовия фенер показва човешката работа зад общественото осветление: тръбопроводът доставя горивото, а фенерджията поддържа вечерната светлина.

Да осветиш пътя между две врати

Домът може да има светлина, докато улицата пред него остава тъмна. Уличното осветление решава именно общия проблем: да виждаме настилката, пресечките и хората по маршрута. Ползата не зависи от това дали носим собствен фенер.

Една ярка лампа не е равна на добре осветена улица. Имат значение височината, разстоянията между осветителите и посоката на светлината. Ако тя попада главно нагоре или заслепява преминаващите, голяма част от произведеното осветление не помага там, където е нужно.

Пламъкът става мрежова услуга

Преди газовото осветление в Лондон се използват свещи, факли и маслени лампи. Газът позволява горивото да се произвежда на едно място и да достига по тръби до много светлинни точки. В ранните системи газът, получен от въглища, изгаря в лампата и дава светлина.

Уилям Мърдок осветява дома си с въглищен газ през 1792 г. Работата му и тази на други инженери подпомагат осветяването на фабрики. Фредерик Уинзор развива идеята за централизирано снабдяване и през 1807 г. демонстрира газови улични лампи на Pall Mall в Лондон.

Тези приноси са различни: домашният опит, промишленото приложение и публичната мрежа не са едно събитие. Разпространението изисква газови заводи, тръбопроводи и хора, които палят и обслужват лампите. Газовото осветление прави вечерното придвижване и пазаруване по-удобни, но носи и рискове от течове и експлозии.

От подаване на гориво към управление на светлината

Електрическото осветление постепенно заменя голяма част от газовото. При днешните светодиодни осветители светлината може да се насочва с компактна оптика. Белият цвят често се получава чрез слой, който преобразува част от излъчената светлина, или чрез смесване на различни цветове.

Представи си лампа над тротоар. Целта е светлината да пада върху пътеката, а не еднакво във всички посоки. Малкият размер на светодиодния източник помага за това насочване. Датчици и управление позволяват осветеността да се променя според условията, вместо лампата непременно да работи постоянно с еднаква мощност.

По-дълъг ден за общото пространство

Уличното осветление разширява времето, през което можем да използваме града: да се прибираме, да работим или да се срещаме след залез. Неговата история показва как познат предмет става полезен чрез организация. Източникът на светлина е само една част; останалото са мрежата, обслужването и решенията къде светлината действително трябва да достига.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

„100 изобретения“ поставя уличната лампа до други идеи, които незабележимо променят ритъма на града и на собствения ни ден.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.