История № 75
Неща, които виждаш всеки ден, но не забелязваш
Уличната лампа
Уличната лампа прави маршрута видим след залез, но зад нея стои цяла система за енергия, разположение и поддръжка. Преходът от пламък към електричество е дело на много хора.

Да осветиш пътя между две врати
Домът може да има светлина, докато улицата пред него остава тъмна. Уличното осветление решава именно общия проблем: да виждаме настилката, пресечките и хората по маршрута. Ползата не зависи от това дали носим собствен фенер.
Една ярка лампа не е равна на добре осветена улица. Имат значение височината, разстоянията между осветителите и посоката на светлината. Ако тя попада главно нагоре или заслепява преминаващите, голяма част от произведеното осветление не помага там, където е нужно.
Пламъкът става мрежова услуга
Преди газовото осветление в Лондон се използват свещи, факли и маслени лампи. Газът позволява горивото да се произвежда на едно място и да достига по тръби до много светлинни точки. В ранните системи газът, получен от въглища, изгаря в лампата и дава светлина.
Уилям Мърдок осветява дома си с въглищен газ през 1792 г. Работата му и тази на други инженери подпомагат осветяването на фабрики. Фредерик Уинзор развива идеята за централизирано снабдяване и през 1807 г. демонстрира газови улични лампи на Pall Mall в Лондон.
Тези приноси са различни: домашният опит, промишленото приложение и публичната мрежа не са едно събитие. Разпространението изисква газови заводи, тръбопроводи и хора, които палят и обслужват лампите. Газовото осветление прави вечерното придвижване и пазаруване по-удобни, но носи и рискове от течове и експлозии.
От подаване на гориво към управление на светлината
Електрическото осветление постепенно заменя голяма част от газовото. При днешните светодиодни осветители светлината може да се насочва с компактна оптика. Белият цвят често се получава чрез слой, който преобразува част от излъчената светлина, или чрез смесване на различни цветове.
Представи си лампа над тротоар. Целта е светлината да пада върху пътеката, а не еднакво във всички посоки. Малкият размер на светодиодния източник помага за това насочване. Датчици и управление позволяват осветеността да се променя според условията, вместо лампата непременно да работи постоянно с еднаква мощност.
По-дълъг ден за общото пространство
Уличното осветление разширява времето, през което можем да използваме града: да се прибираме, да работим или да се срещаме след залез. Неговата история показва как познат предмет става полезен чрез организация. Източникът на светлина е само една част; останалото са мрежата, обслужването и решенията къде светлината действително трябва да достига.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Томас Едисън
1847-1931
Томас Едисън стига до фонографа през практическата работа с телеграфни и телефонни съобщения. Бележките и ранните модели показват поредица от решения, превърнати в работеща машина с помощта на неговите сътрудници.
Прочети историята
Габриел Никола дьо ла Рейни
Габриел Никола дьо ла Рейни организира редовно осветяване на парижките улици през XVII век. Неговият принос е в общата услуга: кой плаща, кога свети и кой отговаря, ако светлината изчезне.
Прочети историята
Джоузеф Суон
Джоузеф Суон работи върху трайна електрическа светлина и превръща опитите с нишка и вакуум в производство. Демонстрациите, материалът и договорът с конкурентна фирма са различни части от този преход.
Прочети историятаПродължи с книгата
„100 изобретения“ поставя уличната лампа до други идеи, които незабележимо променят ритъма на града и на собствения ни ден.
Научи за излизането на книгата