Хората зад идеите
Габриел Никола дьо ла Рейни
Габриел Никола дьо ла Рейни организира редовно осветяване на парижките улици през XVII век. Неговият принос е в общата услуга: кой плаща, кога свети и кой отговаря, ако светлината изчезне.

Фенерът трябва да бъде запален отново
Писмото за угасналите свещи
През януари 1688 г. до парижкия началник на полицията Ла Рейни достига оплакване от името на краля: много улични свещи не горят заради лошото им качество и недостатъчната грижа. Наредбата вече съществува, фенерите са окачени, но улицата отново може да остане тъмна. Този дребен на вид проблем показва истинския размер на задачата му.
Ла Рейни заема новосъздадената полицейска длъжност през 1667 г. Неговите отговорности обхващат сигурността, чистотата и реда в столицата. Осветлението се вписва в тях, защото помага на хората да се движат и на нощната стража да наблюдава улиците. Светлината става част от управлението на общото пространство.
Париж има по-ранни опити за осветяване. Жителите са задължавани да поставят светлини на прозорците си; срещу заплащане могат да бъдат наемани и придружители с фенери. Но светлина, която върви с един клиент, не осигурява осветена улица за всички. През септември 1667 г. започва организираното поставяне на неподвижни фенери със свещи.
Разходът е част от светлината
Стъклени фенери се окачват над улиците. Необходим е начин да бъдат спускани, запалвани и издигани отново. Всеки от тях изразходва материал всяка нощ. Градската услуга зависи от поредица повтарящи се действия, а не само от първоначалната покупка на съоръженията.
През януари 1668 г. е разпоредено преброяване на поставените фенери и разходът е възложен на кварталите, както при почистването. Така видимата светлина получава административна опора. За Ла Рейни организирането означава да свърже мястото на фенера с хората, които го поддържат, и със средствата, от които те се нуждаят.
Първоначално осветяването е сезонно. Свещите се запалват през по-дългите зимни нощи, а през лятото услугата се прекъсва. Жителите настояват за по-дълъг период. Когато обаче кварталните представители трябва да обсъдят допълнителната годишна сметка, мненията им се разминават. През 1671 г. периодът е удължен, но целогодишното осветление още не е постигнато. Новото правило от май 1671 г. определя запалване от 20 октомври до края на март. Добавените вечери са конкретен отговор на искането, а не обещание без срок; сезонната граница остава част от услугата.
Този спор дава конкретна форма на обществената нужда. Полезната услуга струва пари всеки път, когато бъде използвана. Хората, които искат повече осветени вечери, трябва да участват и в решението как те да бъдат платени. Началникът на полицията работи на границата между безопасността, разхода и изпълнението.
След като улицата привикне към светлина
В края на XVII век хилядите фенери вече са отличителна част от Париж. Пътешественикът Мартин Листер описва окачването и разстоянието между тях през 1698 г. Неговото свидетелство показва услуга, достатъчно установена, за да бъде сравнявана с осветлението на други градове.
Кралската образност също превръща осветлението в знак на реда. В огледалната галерия на Версай градската сигурност е представена заедно с тази промяна. Различните надписи дават разминаващи се дати на изобразеното събитие; историческите документи поставят полицейското управление и организираните фенери в 1667 г.
Ла Рейни не конструира нов източник на светлина. Той превръща познатата свещ в обслужвана градска мрежа. Оплакването от 1688 г. показва и границата на успеха: щом хората привикнат към осветената улица, неизправният фенер вече е неизпълнено обществено обещание. Работата му продължава при всяко следващо запалване.
Ла Рейни организира светлина с часовник, сезон и обществен разход. Как уличното осветление променя границата между деня и нощта, когато градът започне да разчита на него?
Виж въпроса зад уличната лампа →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата

