История № 45
Как да не умреш от скука по пътя
Катапултиращата седалка
Катапултиращата седалка помага на летеца да напусне самолет, когато обикновеното излизане с парашут е невъзможно. Тя съчетава изхвърляне, стабилизиране и отделяне на човека в точна последователност.

Парашутът решава само половината задача
Парашутът може да забави падането, но човек първо трябва да се озове извън самолета. При висока скорост въздушният поток и близките части на машината правят това особено трудно. Повредата може да остави и твърде малко време за поредица от самостоятелни действия.
Затова седалката е част от цялостна система за аварийно напускане. Тя трябва да изведе човека по подходящ път и да го подготви за спускане. Силният тласък сам по себе си не е достатъчен: прекомерното ускорение също може да причини травма.
Няколко действия вместо един скок
При съвременни системи първо се освобождава пътят през покритието на кабината. Катапултът изстрелва седалката по направляващи, а при много модели ракетен двигател продължава издигането. Коланите задържат тялото в предвиденото положение.
Малък стабилизиращ парашут помага да се овладеят движението и скоростта. Управляващият механизъм определя подходящия момент за основния парашут и отделянето на седалката. Човекът продължава спускането си без тежката конструкция. Точната последователност зависи от модела и условията.
При авария близо до земята височината за отваряне на парашута е решаваща. Някои седалки са проектирани за изхвърляне при нулева скорост и нулева височина спрямо земята. Това е определена способност на системата, а не гаранция за спасение при всяко положение на самолета.
Преди и след изпитанието на Линч
Развитието има няколко успоредни линии. Германски конструкции се използват през Втората световна война. На 13 януари 1942 г. Хелмут Шенк се спасява с катапултираща седалка от изпитателен Heinkel He 280. В Швеция Saab също разработва и изпитва такива устройства.
Джеймс Мартин и екипът на Martin-Baker развиват британска система. На 24 юли 1946 г. доброволецът Бърнард Линч, механик във фирмата, се катапултира от летящ Gloster Meteor при изпитание. Това е важен етап за Martin-Baker, но не първото катапултиране на човек в историята.
Изпитванията на земята и във въздуха свързват инженерната сметка с човешкото тяло. След тях конструкциите продължават да се усъвършенстват за различни скорости, височини и размери на екипажите. В тази работа участват конструктори, медици и изпитатели, чиито приноси не се събират в един-единствен успешен скок.
Последна възможност, не обичайно средство за слизане
За повечето хора тази седалка остава далеч от всекидневието. За военните и изпитателните летци тя създава шанс за оцеляване при загуба на самолета. Всяко успешно напускане запазва и човек, и натрупан професионален опит.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Джеймс Мартин
Джеймс Мартин разработва седалка, която изхвърля пилота от повреден самолет. Наземните и въздушните опити показват, че силата на изхвърлянето трябва да бъде съобразена и с човешкото тяло, и с парашута.
Прочети историята
Валънтайн Бейкър
Валънтайн Бейкър внася пилотния опит в ранната работа на Martin-Baker. Смъртта му при изпитание на MB3 предхожда разработването на катапултиращите седалки и остава част от историята на компанията.
Прочети историята
Бърнард Линч
Бърнард Линч проверява върху себе си дали седалката на Martin-Baker може да изведе човек от летящ самолет. Поредицата от изпитания превръща обещанието за спасение в конструкция, която може да бъде произвеждана.
Прочети историятаПродължи с книгата
„100 изобретения“ разказва за хората, които превръщат аварийното напускане от смела идея в изпитвана инженерна система.
Научи за излизането на книгата