Назад към съдържанието

История № 45

Как да не умреш от скука по пътя

Катапултиращата седалка

Катапултиращата седалка помага на летеца да напусне самолет, когато обикновеното излизане с парашут е невъзможно. Тя съчетава изхвърляне, стабилизиране и отделяне на човека в точна последователност.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Бърнард Линч задейства дръжката над главата си, докато обезопасената седалка тръгва по изпитателна релса — наземен тест на катапултираща система.
Наземният тест с Линч показва как задействането, коланите и направляващата се изпитват заедно, преди катапултиращата система да бъде използвана в полет.

Парашутът решава само половината задача

Парашутът може да забави падането, но човек първо трябва да се озове извън самолета. При висока скорост въздушният поток и близките части на машината правят това особено трудно. Повредата може да остави и твърде малко време за поредица от самостоятелни действия.

Затова седалката е част от цялостна система за аварийно напускане. Тя трябва да изведе човека по подходящ път и да го подготви за спускане. Силният тласък сам по себе си не е достатъчен: прекомерното ускорение също може да причини травма.

Няколко действия вместо един скок

При съвременни системи първо се освобождава пътят през покритието на кабината. Катапултът изстрелва седалката по направляващи, а при много модели ракетен двигател продължава издигането. Коланите задържат тялото в предвиденото положение.

Малък стабилизиращ парашут помага да се овладеят движението и скоростта. Управляващият механизъм определя подходящия момент за основния парашут и отделянето на седалката. Човекът продължава спускането си без тежката конструкция. Точната последователност зависи от модела и условията.

При авария близо до земята височината за отваряне на парашута е решаваща. Някои седалки са проектирани за изхвърляне при нулева скорост и нулева височина спрямо земята. Това е определена способност на системата, а не гаранция за спасение при всяко положение на самолета.

Преди и след изпитанието на Линч

Развитието има няколко успоредни линии. Германски конструкции се използват през Втората световна война. На 13 януари 1942 г. Хелмут Шенк се спасява с катапултираща седалка от изпитателен Heinkel He 280. В Швеция Saab също разработва и изпитва такива устройства.

Джеймс Мартин и екипът на Martin-Baker развиват британска система. На 24 юли 1946 г. доброволецът Бърнард Линч, механик във фирмата, се катапултира от летящ Gloster Meteor при изпитание. Това е важен етап за Martin-Baker, но не първото катапултиране на човек в историята.

Изпитванията на земята и във въздуха свързват инженерната сметка с човешкото тяло. След тях конструкциите продължават да се усъвършенстват за различни скорости, височини и размери на екипажите. В тази работа участват конструктори, медици и изпитатели, чиито приноси не се събират в един-единствен успешен скок.

Последна възможност, не обичайно средство за слизане

За повечето хора тази седалка остава далеч от всекидневието. За военните и изпитателните летци тя създава шанс за оцеляване при загуба на самолета. Всяко успешно напускане запазва и човек, и натрупан професионален опит.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

„100 изобретения“ разказва за хората, които превръщат аварийното напускане от смела идея в изпитвана инженерна система.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.