Хората зад идеите
Валънтайн Бейкър
Валънтайн Бейкър внася пилотния опит в ранната работа на Martin-Baker. Смъртта му при изпитание на MB3 предхожда разработването на катапултиращите седалки и остава част от историята на компанията.

Пилотът, чието име остава в компанията
На паметната плоча името на Валънтайн Бейкър стои до самолета MB3 и датата 12 септември 1942 г. Плочата го обозначава като изпитателен пилот. На това място той загива при опит да приземи експерименталната машина след отказ на двигателя.
Бейкър е пилотът в ранното партньорство с инженера Джеймс Мартин. Фирмената история описва неговия богат летателен опит като помощ за разработването на MB1. Самолетът не може да бъде оценен само като чертеж или предмет в работилницата. Нужен е и човек, който да го управлява и да свърже конструкцията с поведението във въздуха.
Имената на двамата остават заедно в Martin-Baker, основана през 1934 г. В ранната работа компанията произвежда и развива самолети. Бейкър носи практическата страна на летенето, а Мартин — инженерната и производствената работа. Партньорството събира два начина да бъде разбрана една и съща машина.
При MB3 отговорността на изпитателния пилот достига до опасността на самия опит. Според фирмения разказ през септември 1942 г. двигателят блокира. Бейкър опитва аварийно кацане, но самолетът се преобръща и той е убит. Паметният запис потвърждава датата, модела и мястото на смъртта.
След полета идва друга задача
Компанията свързва загубата на Бейкър с последвалото внимание на Мартин към безопасността на пилотите. Разработката на катапултираща седалка обаче започва като конкретна инженерна програма след възлагане от авиационното министерство през 1944 г. Бейкър вече не е жив и не участва в тези изпитания.
Първите седалки трябва да решат различен проблем от управлението на самолет. При повреда човекът трябва да се отдалечи от машината достатъчно бързо, за да използва парашута си. Това изисква задвижване, правилна поза и последователност на отделяне. Във всяка от тези задачи отново стои отношението между конструкцията и човека, който я използва.
Живите наземни опити през 1945 г. и въздушното изпитание през 1946 г. са извършени с друг изпитател — Бърнард Линч. След тях следва производство и развитие на нови модели. Седалката, която постепенно получава името на двамата основатели, е дело на Мартин и екипа след смъртта на неговия партньор.
Бейкър остава в тази история чрез реалната си предишна работа: опитен пилот и съосновател, участвал в ранното самолетостроене. Неговият последен полет показва риска, който изпитателят поема, когато конструкцията още се проверява. Името върху по-късната седалка свързва спасителното средство и с човека, за когото то не е било налично.
Как следващите поколения пилоти получават средство за бързо напускане на самолета — и как се развива катапултиращата седалка след ранните изпитания?
Виж въпроса зад катапултиращата седалка →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата

