Назад към съдържанието

История № 28

Изобретения от деца и „обикновени“ хора

Блокчето LEGO

Тухличката LEGO решава малък, но важен проблем: сглобеното трябва да се държи здраво и пак да може да се разглоби. Ключът е в съчетанието от изпъкнали пъпчици, вътрешни тръбички и точни размери.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Оле Кирк Кристиансен оглежда пластмасово блокче до машина и дървена играчка — ранният преход на LEGO от дърво към сглобяеми тухлички.
Дървената играчка и ранното кухо блокче показват прехода към пластмаса, преди вътрешните тръбички от 1958 г. да подобрят сцеплението на LEGO.

Връзка, която можеш да променяш

Обикновените кубчета могат да се наредят едно върху друго, но трудно образуват нещо, което да вдигнеш и преместиш. Системата LEGO добавя връзка между частите. Детето може да построи стена, да я превърне в мост и после да използва същите елементи за друга конструкция.

Това изисква внимателен баланс. Ако частите се отделят при най-малкото докосване, моделът се разпада. Ако се заклещват прекалено силно, промяната става трудна. Полезното решение е сглобка, достатъчно устойчива за игра и достатъчно обратима за следващата идея.

Какво има под тухличката

При класическата тухличка отгоре има редици пъпчици, а отдолу — кухина с тръбички. Когато притиснеш два елемента, пъпчиците на долния влизат между вътрешните стени и тръбичките на горния. Контактът и триенето ги задържат. Няма нужда от лепило или отделен винт.

Елементите могат да се застъпят и само частично. Например горна тухличка може да свърже две долни, както един ред зидария свързва фугите на предишния. Еднаквото разстояние между пъпчиците позволява различни положения на частите, без всяка връзка да се измисля отначало. Така малък набор от форми дава много възможни постройки.

Дърво, пластмаса и една решаваща промяна

Оле Кирк Кристиансен започва да прави дървени играчки през 1932 г. По-късно фирмата преминава и към пластмаса. Първите ѝ Automatic Binding Bricks се появяват през 1949 г., като стъпват върху предходните тухлички Kiddicraft на Хилари Фишър Пейдж. Пластмасовата сглобяема тухличка има история и преди LEGO.

Ранните кухи елементи обаче не се свързват достатъчно стабилно. През януари 1958 г. Годтфред Кирк Кристиансен обсъжда проблема с колегата си Аксел Томсен и разработва вътрешните тръбички. Датската патентна заявка е подадена на 28 януари. Американският патент за тази конструкция е издаден през 1961 г.

Същественото подобрение е геометрията на връзката. То превръща отделните блокчета в система, в която всяка част може да участва в различни сглобки. Производството трябва да запазва размерите достатъчно точни, за да работи този принцип последователно.

Играчка, която допуска поправки

При такъв конструктор сгрешената стена не е краят на играта. Можеш да я разглобиш, да преместиш опората и да провериш дали новата версия е по-стабилна. Именно възможността за повторна употреба променя заниманието: готовият модел е само едно временно подреждане на части, които остават на разположение.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

Историята на LEGO в „100 изобретения“ насочва вниманието към подобренията, които правят една позната идея много по-полезна.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.