Хората зад идеите
Хилари Фишър Пейдж
Хилари Фишър Пейдж разработва пластмасови елементи, които се подреждат и ограничават разместването. Неговите патенти показват поредните промени, преди подобна форма да стане световно известна чрез LEGO.

Блокчета за ръце, които строят отново
Материалът трябва да издържи на детето
Играчката за малко дете рядко се използва само по замисления начин. То може да я намокри, да я сложи в устата си или да я изпусне. Според музейната история на Хилари Фишър Пейдж точно поведението на децата го насочва към пластмасата. Боядисаното дърво трудно запазва повърхността си при такава употреба; цветният материал може да даде изделие без отделен слой боя.
Пейдж е производител на играчки, основател на Kiddicraft и автор по въпросите на детската игра. Музеят в Брайтън описва наблюденията му в детски градини и интереса му към измиваеми, трайни предмети. Това е по-късно описание на неговата работа. Патентите показват собствените му конкретни решения за друга трудност: как пластмасовите строителни части да се подреждат така, че да останат на мястото си.
Един кух елемент използва по-малко материал от плътен, но отвореното му дъно трябва да бъде съчетано с горната повърхност на следващия. Пейдж поставя издатини отгоре. Те влизат между вътрешните стени на елемента над тях и ограничават движението му встрани. Детето получава повече от повърхност, върху която да балансира следващия куб: получава начин да го позиционира.
От куб към стена
Заявлението за този кух куб е подадено на 17 април 1939 г., а британският патент е публикуван през ноември 1940 г. Описани са четири издатини и отворена долна страна. Принципът е посочен ясно: горните части да докосват вътрешните стени на поставения отгоре елемент и да пречат на страничното му разместване.
Пейдж продължава с продълговата форма. Заявлението от декември 1944 г., публикувано като патент през април 1947 г., описва блокче два пъти по-дълго, отколкото е широко. Върху него има два реда издатини. Документът показва как тези части могат да образуват зид с разминаване на фугите, ъгли и място над прозорец. Промяната в размерите отваря нови конструкции с вече познатия начин на подреждане.
Тук работата на Пейдж е последователна. По-ранният куб дава основната връзка, а по-дългият елемент добавя употреби, които кубът сам ограничава. Патентният пример със стена прави предназначението конкретно: детето може да пренася позната строителна форма в малък модел и да я променя, когато реши да построи друго.
Предходната форма остава разпознаваема
Kiddicraft продава Self-Locking Building Bricks през следвоенните години, но според музейния разказ комплектите не намират веднага силен пазар. Формата на полезно изделие и успешната продажба са различни задачи. Пейдж е разработил частите, а достигането им до достатъчно семейства остава отделно затруднение за компанията.
LEGO признава в собствената си история, че Оле и Годфред виждат британските блокчета на Пейдж и ги преработват в първите си Automatic Binding Bricks от 1949 г. През 1981 г. компанията купува правата върху Kiddicraft блокчетата и марката от неговите наследници. Това по-късно признание свързва името му с предходната работа, която лесно може да остане скрита зад по-популярния продукт.
Пейдж умира през 1957 г., преди патентованата през следващата година промяна с вътрешни тръбички да даде на LEGO по-силната връзка. Неговият принос има собствен завършен резултат: кухите части с издатини, разработвани последователно за различни строителни възможности. По-късният успех използва и променя тази основа. За Пейдж тя вече е конкретен начин детските ръце да събират, разглобяват и строят отново.
Пейдж дава форма на част, която може да участва в много строежи. Как следващото подобрение превръща възможното подреждане в по-устойчива система за игра?
Виж въпроса зад блокчето lego →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата


