История № 90
Играчки и забавления, променили света
Виртуалната реалност
Виртуалната реалност създава усещане за присъствие в изчислена среда. Дисплеят показва пространство, а проследяването на движенията променя гледната точка според човека.

Картината трябва да следва погледа
Да гледаш нарисувана стая върху монитор и да се огледаш вътре в нея са различни преживявания. Виртуалната реалност се стреми към второто. Изображенията и управлението работят заедно, така че средата да изглежда разположена около човека, вместо залепена върху екран пред него.
Обичайният стереоскопичен шлем подава малко различна картина към всяко око. Разликата е един от сигналите за дълбочина. Но стереообразът сам не е достатъчен: системата трябва да знае накъде гледаш и да изчислява съответния изглед, когато завъртиш глава.
Простият опит с виртуален предмет
Представи си виртуална ваза върху маса. Ако наклониш глава наляво, трябва да видиш вазата от малко по-различен ъгъл. Датчиците измерват движението, програмата обновява гледната точка и дисплеят показва новите изображения. При система, която следи и местоположението, приближаването също променя изгледа.
Закъснението между движението и картината нарушава усещането, че предметът стои на едно място. Затова оптиката, проследяването и бързото изчисляване са части от една задача. Подробната графика не може сама да поправи изображение, което реагира неправилно на главата.
Две различни посоки през 1960-те
Мортън Хайлиг разработва Sensorama като симулатор за няколко сетива. Патентът му е издаден през 1962 г. и описва картина, звук, въздушен поток, миризми и вибрации. Целта е записаното преживяване да се усеща по-пълно. Това е важен предшественик, но не същото като свободно разглеждана компютърна среда.
През 1968 г. Айвън Съдърланд и екипът му представят ранен дисплей за глава с компютърна графика. Боб Спраул участва в проектирането; сред сътрудниците са Чарлз Зайц и Куинтин Фостър. Потребителят може да разглежда прости пространствени очертания чрез движение на главата. Голямата носеща конструкция обяснява прякора „Дамоклевият меч“.
От този лабораторен апарат до удобния шлем има много работа по дисплеи, сензори, оптика и софтуер. Историята включва различни видове симулатори и множество екипи; не започва с един завършен съвременен продукт.
Да разгледаш, преди да построиш
Виртуалната среда позволява да изследваш пространствена идея от собствена гледна точка. Например проект за стая може да бъде разгледан отвътре, преди да има истински стени. В играта същият принцип превръща оглеждането и посочването в част от действието.
Полезността зависи от това какво е моделирано. Виртуалният предмет може да изглежда убедително, без да възпроизвежда всички свойства на истинския. Голямата промяна е възможността да работим с пространство чрез движение и поглед, като помним, че наблюдаваме създадена среда с избрани правила.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Мортън Хайлиг
Мортън Хайлиг иска изображението, звукът и усещането за движение да съвпаднат. В Sensorama той превръща вятъра, миризмите и вибрацията в управляеми части от едно зрителско преживяване.
Прочети историята
Айвън Съдърланд
Айвън Съдърланд търси картина, която се променя заедно с движението на главата. Ранният му дисплей показва защо убедителната гледка зависи толкова от измерването, колкото от рисуването.
Прочети историята
Боб Спраул
Боб Спраул помага на ранния шлем за виртуална реалност да показва навреме онова, което човекът може да види. Неговата работа върху специализираната електроника превръща геометричната идея в движещ се образ.
Прочети историятаПродължи с книгата
В „100 изобретения“ виртуалната реалност свързва мечтата за потапяне в друг свят с конкретните устройства, които го правят възможно.
Научи за излизането на книгата