Назад към съдържанието

История № 90

Играчки и забавления, променили света

Виртуалната реалност

Виртуалната реалност създава усещане за присъствие в изчислена среда. Дисплеят показва пространство, а проследяването на движенията променя гледната точка според човека.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Изследовател гледа през стереоскопичен дисплей, окачен на механизъм над главата, до схематичен куб — ранната виртуална реалност свързва движението на главата с компютърния изглед.
Окаченият прототип представя системата на Съдърланд и екипа му от 1968 г.; нарисуваният куб пояснява компютърния изглед на потребителя, а не предмет в лабораторията.

Картината трябва да следва погледа

Да гледаш нарисувана стая върху монитор и да се огледаш вътре в нея са различни преживявания. Виртуалната реалност се стреми към второто. Изображенията и управлението работят заедно, така че средата да изглежда разположена около човека, вместо залепена върху екран пред него.

Обичайният стереоскопичен шлем подава малко различна картина към всяко око. Разликата е един от сигналите за дълбочина. Но стереообразът сам не е достатъчен: системата трябва да знае накъде гледаш и да изчислява съответния изглед, когато завъртиш глава.

Простият опит с виртуален предмет

Представи си виртуална ваза върху маса. Ако наклониш глава наляво, трябва да видиш вазата от малко по-различен ъгъл. Датчиците измерват движението, програмата обновява гледната точка и дисплеят показва новите изображения. При система, която следи и местоположението, приближаването също променя изгледа.

Закъснението между движението и картината нарушава усещането, че предметът стои на едно място. Затова оптиката, проследяването и бързото изчисляване са части от една задача. Подробната графика не може сама да поправи изображение, което реагира неправилно на главата.

Две различни посоки през 1960-те

Мортън Хайлиг разработва Sensorama като симулатор за няколко сетива. Патентът му е издаден през 1962 г. и описва картина, звук, въздушен поток, миризми и вибрации. Целта е записаното преживяване да се усеща по-пълно. Това е важен предшественик, но не същото като свободно разглеждана компютърна среда.

През 1968 г. Айвън Съдърланд и екипът му представят ранен дисплей за глава с компютърна графика. Боб Спраул участва в проектирането; сред сътрудниците са Чарлз Зайц и Куинтин Фостър. Потребителят може да разглежда прости пространствени очертания чрез движение на главата. Голямата носеща конструкция обяснява прякора „Дамоклевият меч“.

От този лабораторен апарат до удобния шлем има много работа по дисплеи, сензори, оптика и софтуер. Историята включва различни видове симулатори и множество екипи; не започва с един завършен съвременен продукт.

Да разгледаш, преди да построиш

Виртуалната среда позволява да изследваш пространствена идея от собствена гледна точка. Например проект за стая може да бъде разгледан отвътре, преди да има истински стени. В играта същият принцип превръща оглеждането и посочването в част от действието.

Полезността зависи от това какво е моделирано. Виртуалният предмет може да изглежда убедително, без да възпроизвежда всички свойства на истинския. Голямата промяна е възможността да работим с пространство чрез движение и поглед, като помним, че наблюдаваме създадена среда с избрани правила.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ виртуалната реалност свързва мечтата за потапяне в друг свят с конкретните устройства, които го правят възможно.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.