Хората зад идеите
Мортън Хайлиг
Мортън Хайлиг иска изображението, звукът и усещането за движение да съвпаднат. В Sensorama той превръща вятъра, миризмите и вибрацията в управляеми части от едно зрителско преживяване.

Вятърът има свой кадър
Във филмовата лента може да има сигнал не само за звук, а и за подухване на въздух. В патента на Мортън Хайлиг зрителят вижда триизмерно изображение, докато други части на машината подават миризми и движение в същия момент. Вятърът трябва да се появи навреме, също както кадърът.
Хайлиг подава заявката за Sensorama Simulator през януари 1961 г. и получава патента през август 1962 г. В описанието той поставя практичен проблем: как човек да бъде изложен на подобие на действителна ситуация, без да бъдат възпроизвеждани всички нейни разходи и опасности. Сред разглежданите възможности е обучението.
Обикновеното кино дава изображение и звук, но оставя други сетива извън действието. Хайлиг избира да прибави усещания, които могат да бъдат управлявани. Машината няма да премести зрителя на реална улица. Тя трябва да подреди достатъчно сигнали, за да направи преживяването по-близко до движение през среда.
Различни сетива, една последователност
Преградата около главата отделя погледа от околното помещение. Две изображения създават стереоскопичен изглед, а звукът допълва посоката на действието. В конструкцията има и средство за подаване на въздух. Всяка добавена възможност обаче поставя нов въпрос: кога точно да бъде задействана?
Хайлиг описва управляващи сигнали върху носителя на филма. Те могат да определят работата на отделни части от апарата. Така последователността не зависи от човек, който стои наблизо и включва вентилатор по собствена преценка. Управлението е част от записа и може да бъде повторено.
Миризмите изискват особен механизъм. В патента са описани съдове с вещества, въздуховоди и управление, което позволява избрана миризма да бъде подадена към зрителя. Съдовете са достъпни за попълване. Идеята за много сетива трябва да бъде преведена и в устройство, което някой може да обслужва.
Вибрацията на опората за тялото добавя още един сигнал за движение. Тя не е самото пътуване, както изображението не е самата улица. Стойността ѝ идва от съвпадението с останалите усещания. Ако сигналите разказват различни събития, машината би показвала собствените си механизми по-ясно от сцената.
Изпитанието е в съгласуването
По-късното изследване на обонятелните интерфейси в MIT описва Sensorama чрез филм за пътуване с мотоциклет. При него към гледката се добавят вятър, миризми и вибрация. Този разказ се опира на историческо описание от 1991 г.; той показва замисъла на преживяването, без да е дневник на първата демонстрация.
Самият патент описва по-широки възможности от една запазена машина или един филм. Предвидената употреба не доказва, че всяка предложена версия е била произведена и използвана. При Хайлиг е важно да се различат инженерният замисъл, изпълненият апарат и бъдещите приложения, за които той пише.
Препятствието пред подхода му не се решава с прибавяне на още един ефект. Различните механизми трябва да работят като съгласувана система. Подаването на миризма, движението на въздуха и кадрите имат различни физически средства, но трябва да бъдат свързани с една последователност от действия.
Тук личи начинът на работа на Хайлиг. Той не очаква само изображението да свърши цялата работа. Разделя преживяването на управляеми сигнали и после търси средство да ги събере отново. Малкото откритие е в синхронизирането: убедителността се ражда не от броя ефекти, а от връзката помежду им.
Sensorama подава предварително записана поредица от усещания. Как виртуалната реалност се променя, когато картината трябва да отговори и на движението на самия зрител?
Виж въпроса зад виртуалната реалност →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата

