Хората зад идеите
Андрю Гейдж
Андрю Гейдж участва в медицинското развитие и изпитване на пейсмейкъра от Бъфало. Неговото място в екипа свързва инженерния прототип с хирургията и дългото наблюдение.

Две години между схемата и пациента
През октомври 1960 г. една публикация в Surgery събира три имена: Уилям Чардак, Андрю Гейдж и Уилсън Грейтбач. Предметът е малък имплантируем пейсмейкър, който носи собственото си захранване. Между електронната схема и този медицински резултат обаче стоят години работа, в които Гейдж участва като хирург.
Той завършва медицинското училище на Университета в Бъфало през 1944 г. След това служи в медицинския корпус на американската армия до 1948 г. и се присъединява към университетските преподаватели. През 1953 г. започва работа като хирург в местната болница за ветерани. Там се оформя сътрудничеството с Чардак и инженерните разработки на Грейтбач.
Разпределението на уменията има значение. Грейтбач разработва малък генератор с батерии и транзистори. Чардак е ръководител на хирургията. Гейдж участва в медицинското развитие и експерименталното изпитване на устройството. Пейсмейкърът трябва да бъде оценен като нещо, което работи в живо тяло, а не само като схема, която изпраща импулси.
Университетската история описва две години експериментална работа с кучета. Този промеждутък е съществена част от изобретението. Електрониката трябва да бъде свързана със сърцето, а резултатът трябва да се наблюдава във времето. Един работещ опит още не означава готово лечение.
Гейдж е съавтор на публикацията, която представя устройството за продължително повлияване на пълен сърдечен блок. Думата „продължително“ поставя високо изискване. Малкият апарат трябва да изпълнява задачата си след края на непосредствения опит, когато пациентът вече разчита на него в ежедневието.
Резултатът остава общ
През 1960 г. устройството от Бъфало е имплантирано в човек. Работата не спира с първата операция. В по-късния спомен за Чардак, написан от Гейдж заедно с Антъни Федерико, са описани и повредите на ранните електроди. Генераторът и неговата връзка със сърцето са различни части от една обща задача.
Този спомен показва и вниманието на Гейдж към приноса на колегите му. Той посочва лидерството на Чардак и неговото последващо подобрение на електрода, като запазва тримата участници в историята на устройството. Собственото му име е в медицинската публикация от 1960 г. и в университетското признание за разработването и имплантирането на пейсмейкъра.
Връзката с болницата продължава дълго след ранните изпитания. Гейдж ръководи хирургическата служба от 1968 до 1984 г., а по-късно е и началник на медицинския състав. В университета преподава повече от четири десетилетия. Неговата работа с пейсмейкъра е част от кариера, в която хирургията, изследването и обучението се срещат. През 1983–1984 г. той временно оглавява и университетската катедра по хирургия. Лекарят от ранния експеримент остава свързан с подготовката на следващи поколения хирурзи.
За този екипен резултат през 1984 г. той получава признание заедно с Чардак и Грейтбач. След време познатият апарат лесно събира цялата история в името на един изобретател. Ранната статия пази по-точна следа: медицинското развитие и инженерната конструкция са извървели пътя заедно.
Приносът на Гейдж е особено видим в периода, който обикновено се свива до една дата на имплантиране. Две години изпитвания превръщат обещаващата схема в медицинско устройство. В това продължение има работа, която не може да се замени с един успешен импулс или с една добра идея.
Пейсмейкърът събира в малък корпус години инженерна и медицинска работа. Как апаратът достига от външните конструкции до устройство, което може да остане в тялото?
Виж въпроса зад пейсмейкъра →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата





