Назад към съдържанието

История № 19

Случайни открития (грешки, станали злато)

Пейсмейкърът

Пейсмейкърът подпомага сърдечния ритъм с малки електрически импулси. Развитието му преминава през външни апарати, носими устройства и импланти, създадени от няколко медицински и инженерни екипа.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Уилсън Грейтбач държи поялник над платка и гледа равномерни импулси на осцилоскоп — електронната работа зад развитието на пейсмейкъра.
Равномерните импулси свързват експеримента на Грейтбач с разработването на генератор за сърдечна стимулация, изискващ и лекарския принос на екипа.

Когато сигналът закъснее

Сърцето има собствена електрическа система, която координира съкращенията му. При определени нарушения сигналът се образува или провежда неправилно и ритъмът може да стане твърде бавен. Пейсмейкърът е устройство, което подава подходящи импулси и така подпомага работата на сърцето.

Това не е механична помпа, която движи кръвта вместо него. Мускулът продължава да се съкращава, а апаратът помага за електрическото управление. Различните видове са предназначени за различни нарушения; не всеки неравномерен ритъм се лекува с пейсмейкър.

Да разпознае и да подаде импулс

При традиционния имплант генераторът е свързан с електроди чрез тънки проводници. Електродите усещат собствената сърдечна дейност. Когато според зададените настройки е необходима стимулация, устройството изпраща електрически импулс към сърдечната тъкан.

Представи си поредица от удари, в която паузата става прекалено дълга. Вместо просто да тиктака независимо от тялото, съвременният апарат може да отчете настъпващите удари и да се намеси според програмирания режим. Има и устройства, които подпомагат съгласуваната работа на различни сърдечни кухини.

Първият имплант не е първият пейсмейкър

През 1952 г. Пол Зол използва голям външен апарат с електрод върху гърдите. Следва важна стъпка към по-голяма свобода: Ърл Бакен започва през 1957 г. разработка на носим генератор с батерия. Университетът на Минесота датира първата му клинична употреба през 1958 г.

На 8 октомври 1958 г. в Швеция Оке Сенинг имплантира на Арне Ларшон система, разработена с Руне Елмквист. Първото устройство работи само часове. То доказва възможността за изцяло вътрешна система, но дълготрайността остава труден проблем.

В Бъфало инженерът Уилсън Грейтбач работи с лекарите Уилям Чардак и Андрю Гейдж. След изпитания и усъвършенстване техният екип поставя импланти на пациенти през 1960 г. Тази конструкция достига до търговско производство. Историята има няколко „първи“ според това дали говорим за външен апарат, носима батерия, имплантация или устойчиво клинично решение.

Повече свобода, продължаващо наблюдение

Малкият вътрешен апарат освобождава пациента от зависимостта от голям външен генератор и захранващ кабел. За много хора той подобрява ежедневието и прави обичайните дейности отново възможни. Това е промяна, която трудно се измерва само с размерите на електрониката.

Устройството обаче остава част от медицинско лечение: настройките, батерията и работата му се проследяват. Именно съчетанието между надеждна техника, хирургия и дългосрочни грижи превръща електрическия импулс в практична помощ за човека.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

Разказът в „100 изобретения“ отваря към инженерното любопитство зад пейсмейкъра; историята на екипите показва колко работа стои между електронна схема и животоспасяващо приложение.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.