Хората зад идеите
Пол Зол
Пол Зол показва през 1952 г., че външни електрически импулси могат да поддържат сърдечни съкращения при пациенти с нарушена проводимост. Неговата задача е първо клинична: да превърне наблюдавания отговор на сърцето в помощ за болния.

Да подадеш следващия удар
Един електрически импулс може да предизвика сърдечен удар. След него обаче трябва да има следващ, и още един, ако собственият ритъм не върши необходимата работа. Точно това превръща наблюдението в трудна клинична задача за Пол Зол: еднократният отговор на мускула трябва да стане поддържана помощ за пациент.
Зол е кардиолог в болницата Beth Israel в Бостън и работи с хора, при които сигналът не се провежда нормално до камерите на сърцето. Пациентът може да губи съзнание, когато съкращенията станат твърде редки или спрат. Проблемът не се свежда до липса на мускулна сила. Електрическото управление на съкращенията може да се нуждае от намеса, която да даде време и ритъм на работещата тъкан.
В началото на 1950-те той изследва електрическата стимулация, а през 1952 г. прилага външни импулси при човек. Преди този опит Зол проверява при куче дали въздействие през гърдите може да предизвика съкращение. Harvard описва пациент с пълен сърдечен блок и повтарящи се спирания, при когото стимулирането е поддържано продължително. Работата е публикувана същата година. Важната стъпка е клинична: отговорът на сърцето може да бъде използван, без гръдният кош да се отваря за всяко отделно въздействие.
Електродите на този външен апарат са върху гърдите. Импулсът трябва да премине през тъканите, за да достигне до сърцето. Историческият атлас на Университета на Минесота отбелязва цената на подхода: високите напрежения причиняват болка и могат да увредят кожата. Големият апарат се захранва от електрическата мрежа. Помощта е възможна, но още е обвързана с машина, контакт и неудобство.
Тези ограничения не отменят постигнатото; те определят следващите инженерни задачи. Ако електродът бъде доведен по-близо до сърцето, ако генераторът стане по-малък и захранването се побере в батерия, лечението може да стане по-подвижно. Зол показва ранния клиничен принцип, върху който други екипи изграждат различни устройства. Неговият апарат от 1952 г. и по-късният малък имплант принадлежат на свързана, но не еднаква работа.
Има и второ условие: лекарят трябва да знае кога се появява опасният ритъм. Зол и техническите му сътрудници работят по непрекъснато наблюдение на електрическата сърдечна дейност. Екранът показва сигнала, звук отбелязва ударите, а тревога предупреждава при спиране. Така устройството за помощ се свързва с устройство за своевременно разпознаване на нуждата от нея. Наблюдението не подава самия удар, но прави възможна по-бърза реакция.
По-късната му работа включва и външна дефибрилация. Тя решава друга задача: силен електрически разряд се използва при определени тежки нарушения на ритъма. Периодичната стимулация от 1952 г. и външната дефибрилация са различни средства за различни проблеми със сърдечния ритъм. Те не са универсален начин просто да бъде „включено“ всяко спряло сърце. В работата на Зол има различни клинични проблеми и различни електрически отговори.
През 1973 г. фондацията Lasker отличава приноса му към пейсмейкърите и дефибрилаторите. Началото на тази работа е по-рано, при нуждата от следващ удар. Там се вижда конкретната му роля: да провери дали външният стимул може да бъде повтарян и използван за поддържане на човек, докато медицината и електрониката търсят по-добри решения.
Защо сърцето понякога се нуждае от външен сигнал за следващото съкращение? Въпросът зад пейсмейкъра продължава клиничния проблем, върху който Зол работи, преди генераторът да стане малка кутийка под кожата.
Виж въпроса за електрическата помощ на сърцето →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата





