Хората зад идеите
Антонио Меучи
Антонио Меучи търси начин гласът да свързва дома с работилницата му на Статън Айлънд. Неговите опити и документът от 1871 г. остават част от ранната история на телефона, с признат принос и спорни подробности.

Разговорът между стаята и работилницата
Между работилницата и стаята на Естер Меучи има разстояние, което за болен човек може да е голямо дори в един дом. По-късните сведения за Антонио Меучи свързват един от ранните му говорни апарати именно с тази нужда: да общува със съпругата си, ограничена в движенията от артрит. Свързва стаята ѝ с мястото на своите опити на Статън Айлънд. Замисълът е домашен и конкретен, преди да стане спор за изобретяването на телефона.
Меучи е работил с механика и електричество в театри във Флоренция и Хавана. През 1850 г. се установява със съпругата си в Ню Йорк. При по-късното разглеждане на неговите претенции съдебните материали описват дълга поредица от занимания с телефонични и електрически устройства. Самият той отнася началните си опити към времето в Куба. Когато разказва за ранните апарати, вече трябва да възстановява част от историята по памет: оригиналните модели липсват.
За него задачата е да пренесе човешка реч по проводник. Звукът трябва да стигне до другия човек, без съобщението да се превежда предварително в телеграфен код. Но пътят между намерението и надеждния апарат има няколко различни стъпки: да се направи конструкция, да се покаже, че предава разбираеми думи, да се опише така, че друг да може да я възпроизведе. Тъкмо връзката между тези стъпки по-късно става трудна за доказване.
На 12 декември 1871 г. Меучи и трима съмишленици сключват споразумение за работа по предаването на глас чрез електрически проводници. Запазеният в делото текст говори за необходимите експерименти. След консултация с патентен специалист на 28 декември е подаден caveat, озаглавен „Звуков телеграф“. Това е предварително описание, което може да доведе до уведомяване при конкурираща заявка. Не е завършен и издаден патент за телефон.
Меучи обсъжда и следваща патентна заявка. В писмо от януари 1872 г., разгледано в съдебното дело, специалистът го съветва да продължи опитите. За изобретателя това е препятствие пред защитата на труда му. За днешния читател документите показват и друга страна: едно обещаващо средство за разговор все още трябва да бъде изложено достатъчно точно. Домашното приложение, което човек помни, и описанието, което съдът може да оцени, не са непременно еднакво убедителни доказателства.
След като Бел получава патента си през 1876 г., Меучи настоява за своето по-ранно участие. Компанията Globe използва неговите претенции в противопоставянето си на Bell. През 1887 г. съдът в Ню Йорк не приема, че представеното доказва първенство пред електрическия телефон на Бел. Приносът на Меучи и границите на запазените доказателства остават предмет на различни исторически оценки. Няма основание този сложен спор да се превърне в сигурна сцена, в която един човек просто открадва готовия апарат на друг.
През 2002 г. Камарата на представителите на САЩ приема резолюция, която признава живота, постиженията и работата на Меучи при изобретяването на телефона. Това е важно публично признание, но не отменя стария патент. Най-близкият до човешкия мащаб образ остава опитът да се свържат две места в дома. Зад огромната бъдеща мрежа стои и една ранна, несъвършено документирана нужда: гласът на близкия човек да достига до работилницата.
Кога проводникът започва да носи разбираема реч и как подобен опит може да бъде доказан пред други хора? Въпросът зад телефона води към ранните апарати, участниците и спорните граници на първенството.
Виж въпроса зад телефона →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата


