История № 56
Тайни кодове и съобщения
Телефонът
Телефонът превръща гласа в електрически сигнал и го възстановява на друго място. Зад познатия разговор стоят опити, сътрудници и спорни приноси, които един патент не може да обобщи.

Защо гласът е по-труден от телеграма
Телеграфът изпраща съобщения чрез условни знаци. Телефонът решава друга задача: човек да чуе речта на събеседника си, докато тя се произнася. Не е нужно двамата да превеждат всяка дума в точки и тирета. Предават се и интонацията, паузите и колебанието, които писменото съобщение лесно губи.
Представи си, че уговаряш среща. Вместо да изпратиш час и да чакаш писмен отговор, можеш веднага да попиташ дали другият ще успее. Това превръща връзката от доставка на отделно съобщение в общ разговор.
Две преобразувания на звука
Когато говориш, въздухът трепти. В ранните телефони тези трептения движат тънка мембрана. Устройството ги превръща в променящ се електрически ток, а приемникът използва промените, за да задвижи своя мембрана и отново да произведе звук.
През жицата не пътува въздух от устата на говорещия. Пътува електрическо изменение, което следва звуковото трептене. Ако произнесеш продължително „а“, приемникът трябва да възпроизведе достатъчно вярно този сложен ритъм, за да разпознаеш гласната. Именно запазването на формата на измененията отличава задачата от простото включване и изключване на телеграфна верига.
Патентът и работещият опит са различни стъпки
Александър Греъм Бел получава американски патент №174465 на 7 март 1876 г. Текстът описва предаване на звуци чрез електрически изменения, подобни по форма на въздушните трептения. На 10 март лабораторният му дневник отбелязва успешното предаване на разбираема реч към Томас Уотсън. Уотсън е механикът и сътрудникът, който помага идеите да станат работещи апарати.
Бел не работи в празно поле. Илайша Грей също разработва предаване на глас; телефонът се появява сред опити за усъвършенстване на телеграфа. По-рано Антонио Меучи създава собствени устройства. През 2002 г. Камарата на представителите на САЩ признава неговата работа с резолюция. Това признание не е нов патент и не решава всички спорове за авторство.
Когато разстоянието престане да прекъсва разговора
Един успешен апарат още не е общодостъпна услуга. Нужни са по-надеждни устройства, линии и организация, които да свързват хората. Демонстрациите през 1876 г. показват възможността, но също и колко несъвършена е ранната техника.
Промяната във всекидневието е възможността да уточниш, успокоиш или потърсиш помощ, без да чакаш човек или писмо да измине разстоянието. Телефонът приближава събеседниците чрез действие, което вече умеят: да говорят и да слушат.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Александър Греъм Бел
1847-1922
За Александър Греъм Бел предаването на звук означава да бъде запазено движението на човешкия глас. Опитът с Томас Уотсън показва как учителят по реч и механикът проверяват тази възможност.
Прочети историята
Илайша Грей
На 14 февруари 1876 г. Илайша Грей подава предварително описание на предавател за човешка реч. Течността в него трябва да променя тока плавно; документът показва колко близо са идеята, експериментът и патентният спор.
Прочети историята
Антонио Меучи
Антонио Меучи търси начин гласът да свързва дома с работилницата му на Статън Айлънд. Неговите опити и документът от 1871 г. остават част от ранната история на телефона, с признат принос и спорни подробности.
Прочети историята
Томас Уотсън
Томас Уотсън превръща проектите на Бел в апарати, които могат да бъдат изпитани. Споменът му за трептяща пластина и записът за разговора от 1876 г. показват колко практическа работа стои между идеята и чутите думи.
Прочети историятаПродължи с книгата
В „100 изобретения“ историята на телефона отваря по-широк въпрос: как една обща техническа задача се превръща в състезание между хора, опити и идеи.
Научи за излизането на книгата