Назад към съдържанието

История № 56

Тайни кодове и съобщения

Телефонът

Телефонът превръща гласа в електрически сигнал и го възстановява на друго място. Зад познатия разговор стоят опити, сътрудници и спорни приноси, които един патент не може да обобщи.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Александър Греъм Бел се навежда и говори във вертикален течностен предавател, свързан с жица към съседната стая — възстановка на ранните опити за предаване на разбираема реч.
Говоренето в течностния предавател представя задачата на ранния телефон: звуковите трептения да станат електрически изменения, от които друг апарат отново възпроизвежда реч.

Защо гласът е по-труден от телеграма

Телеграфът изпраща съобщения чрез условни знаци. Телефонът решава друга задача: човек да чуе речта на събеседника си, докато тя се произнася. Не е нужно двамата да превеждат всяка дума в точки и тирета. Предават се и интонацията, паузите и колебанието, които писменото съобщение лесно губи.

Представи си, че уговаряш среща. Вместо да изпратиш час и да чакаш писмен отговор, можеш веднага да попиташ дали другият ще успее. Това превръща връзката от доставка на отделно съобщение в общ разговор.

Две преобразувания на звука

Когато говориш, въздухът трепти. В ранните телефони тези трептения движат тънка мембрана. Устройството ги превръща в променящ се електрически ток, а приемникът използва промените, за да задвижи своя мембрана и отново да произведе звук.

През жицата не пътува въздух от устата на говорещия. Пътува електрическо изменение, което следва звуковото трептене. Ако произнесеш продължително „а“, приемникът трябва да възпроизведе достатъчно вярно този сложен ритъм, за да разпознаеш гласната. Именно запазването на формата на измененията отличава задачата от простото включване и изключване на телеграфна верига.

Патентът и работещият опит са различни стъпки

Александър Греъм Бел получава американски патент №174465 на 7 март 1876 г. Текстът описва предаване на звуци чрез електрически изменения, подобни по форма на въздушните трептения. На 10 март лабораторният му дневник отбелязва успешното предаване на разбираема реч към Томас Уотсън. Уотсън е механикът и сътрудникът, който помага идеите да станат работещи апарати.

Бел не работи в празно поле. Илайша Грей също разработва предаване на глас; телефонът се появява сред опити за усъвършенстване на телеграфа. По-рано Антонио Меучи създава собствени устройства. През 2002 г. Камарата на представителите на САЩ признава неговата работа с резолюция. Това признание не е нов патент и не решава всички спорове за авторство.

Когато разстоянието престане да прекъсва разговора

Един успешен апарат още не е общодостъпна услуга. Нужни са по-надеждни устройства, линии и организация, които да свързват хората. Демонстрациите през 1876 г. показват възможността, но също и колко несъвършена е ранната техника.

Промяната във всекидневието е възможността да уточниш, успокоиш или потърсиш помощ, без да чакаш човек или писмо да измине разстоянието. Телефонът приближава събеседниците чрез действие, което вече умеят: да говорят и да слушат.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ историята на телефона отваря по-широк въпрос: как една обща техническа задача се превръща в състезание между хора, опити и идеи.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.