Хората зад идеите
Томас Уотсън
Томас Уотсън превръща проектите на Бел в апарати, които могат да бъдат изпитани. Споменът му за трептяща пластина и записът за разговора от 1876 г. показват колко практическа работа стои между идеята и чутите думи.

Ръцете, които настройват първия разговор
Една метална пластина отказва да тръгне както трябва. Томас Уотсън я придърпва, за да я освободи, а Александър Греъм Бел чува нейното трептене в друга стая. Така Уотсън разказва през 1915 г. за опит от 2 юни 1875 г. Двамата работят върху хармоничен телеграф. Онова, което привлича вниманието им, е характерът на предадения звук: по проводника преминава повече от простото прекъсване на веригата.
Уотсън е механик в бостънската работилница на Чарлс Уилямс. Бел се нуждае от човек, който да направи и променя експерименталните му устройства. В по-късната си реч Уотсън описва работата с менгеме, пили и стругове. Тези инструменти изглеждат далеч от разговора, но решават дали замислената мембрана ще се движи правилно и дали магнитът ще се намира на подходящото място. Идеята трябва да придобие размер, материал и сглобка.
След опита с пластината двамата повтарят наблюдението с различни трептящи елементи. Бел чертае устройство с мембрана, а Уотсън го изработва. Според неговия спомен първите изпитания дават отделни несъвършени думи. Това не е още свободният разговор, който по-късната слава лесно поставя във всяка ранна проба. Има сигнал, но силата и яснотата му трябва да бъдат подобрени. Да разпознаеш обещаващ звук е начало; да можеш да повториш разбираемото изречение е следваща задача.
Мембраната от пергамент създава собствена трудност. Влагата от дъха може да промени опъването ѝ, затова апаратът се нуждае от ново регулиране. Малка промяна в материала влияе върху това, което слушателят чува. Уотсън работи именно на тази граница между чертеж и поведение на предмета. Не е достатъчно устройството да изглежда правилно; то трябва да се държи правилно, когато истински човек говори пред него.
На 10 март 1876 г. Бел произнася искане Уотсън да дойде при него. В лабораторния си запис отбелязва, че сътрудникът пристига и потвърждава: чул е и разбрал казаното. Това е конкретно удостоверена стъпка към разговорната връзка. Бел говори; Уотсън слуша и проверява резултата от другия край. Успехът принадлежи и на схемата, и на изработката, и на възможността двамата да установят какво действително е преминало по проводника.
С удължаването на линията възникват нови препятствия. В спомените си Уотсън описва по-късна проба, при която в началото не се чува нищо. Той намира включено в линията телеграфно реле и го отстранява; Бел междувременно поправя положение на част в своя апарат. Свързаната система изисква проверка на повече от едно място. Мълчанието не посочва само къде е грешката, а механикът трябва да проследи възможните причини.
Години по-късно Уотсън запазва и предава участък от проводника, използван между ранните им работни помещения. Този обикновен предмет има значение тъкмо защото свързва идеята с извършената работа. През 1915 г. той и Бел участват в церемониалния разговор между двата американски бряга. Разстоянието е станало огромно, но ролята на Уотсън се вижда най-ясно в малките ранни действия: освобождава пластина, сглобява мембрана, настройва апарат и казва дали думите са разбрани. Той посочва, че сваля този проводник на 8 юни 1877 г. от помещенията на 5ExeterPlace. Предметът запазва следа от продължителния период на работа там; не удостоверява сам всяка история, разказвана за началото на телефона.
Как телеграфната проба се превръща в телефон, който пренася реч? Въпросът зад телефона започва от тези настройки и от разликата между чут звук и разбираем разговор.
Виж въпроса зад телефона →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата


