Коенраад ван Хаутен

През 1850 г. семейното предприятие ван Хаутен се премества във Весп, където може да използва фабрична сграда с парна машина. Коенраад ван Хаутен вече ръководи производството. За него какаото е не само въпрос как да се обработи една порция, а как обработката да се повтаря в предприятие с все по-големи възможности.

Пътят до тази сграда започва в Амстердам. Баща му Каспарус произвежда какао от 1815 г. В ранната фабрика има малко машини, а мелницата се задвижва с човешка сила. Печенето и смилането дават шоколадова маса, в която значителна част е мазнината на самите зърна.

През 1828 г. семейното производство получава нова възможност: част от тази мазнина може да бъде изстискана с преса. Остават какаово масло и по-суха маса, която може да се превърне в прах. Вместо една гъста смес производителят разполага с две отделни съставки и може да работи с тях по различен начин.

Две операции, две поколения

Пресата често се приписва на Коенраад. Местните исторически изследвания в Нидерландия обаче посочват баща му Каспарус като притежател на патента от 1828 г.; историята на провинциалното наследство му приписва и пресата. Семейните сведения свързват с Коенраад обработката на какаото с алкални соли. Личният дял на двамата не е описан еднакво във всички разкази.

Изстискването и обработката със соли са различни действия. Първото отделя част от мазнината. Второто променя свойствата на останалото какао, включително цвета и вкуса му. Тази обработка става известна като холандския метод, или Dutching. Да се премахне част от какаовото масло и да се обработи какаовият прах не означава да се изобрети една и съща машина два пъти.

Фирмената хронология на ван Хаутен датира патент на Коенраад за алкалната обработка през 1846 г. По-ранно амстердамско адресно указание вече го назовава като производител на патентовано какао на прах. Той е в семейния занаят и постепенно поема неговото управление, докато продуктът започва да изисква нови производствени средства.

Под негово ръководство човешката сила е заменена първо с вятърна мелница. Предприятието минава през Лайден, преди да стигне до парната машина във Весп. Тези премествания са промяна на мащаба: за един и същ вид продукт вече се търсят други източници на движение и други помещения.

Продуктът трябва да стигне до хората

Отделеното какаово масло има собствена стойност. По-сухото какао също може да бъде продавано като самостоятелен продукт. Разделянето на съставките отваря повече от една възможност за производството. Пресата не диктува окончателния десерт; тя дава на следващите производители материал, който може да бъде съчетаван отново.

Фирмата продължава да се развива и с новото поколение. Името на Коенраад влиза в названието на предприятието заедно със сина му. По-късните опаковки и реклами правят фамилията широко разпознаваема. Университетската изложба на Virginia Tech пази например рекламна настолна игра от 1895 г., вече част от следващия живот на марката.

Това следващо разпространение не е една лична случка на Коенраад. То показва как семейната работа може да преживее отделния ръководител. Между първата малка фабрика и продукта с известна марка стоят преса, обработка, нови двигатели, премествания и поколения, които поемат различни части от задачата.

Коенраад има място в тази история като човек, който развива обработката и производството на какао. Най-полезният резултат е нова свобода за работа със съставките. Прахът и маслото вече могат да бъдат разделени, измерени и съчетани по начин, който предишната шоколадова маса не е позволявала така лесно.