Хората зад идеите
Джоузеф Маквикър
Джоузеф Маквикър помага почистващата маса на Kutol да стигне до магазините като Play-Doh. Предложението на Кей Зуфал му показва нов клиент, а предприемаческата и патентната работа превръщат употребата в продукт.

Старият продукт търси нов купувач
Продуктът може да бъде добър и въпреки това да остава непродаден. През 1950-те години меката почистваща маса на Kutol има точно такъв проблем: отоплението се променя и по стените остава по-малко въглищна сажда. Джоузеф Маквикър трябва да намери бъдеще за стока, чиято стара задача постепенно изчезва.
Kutol произвежда препарати и продава масата за тапети. Това е материал, който може да се притиска и оформя, докато поема замърсяването. Но спадът на една ежедневна нужда не се преодолява само с още от същия продукт. За Маквикър възможността идва от другаде: от класната стая на неговата роднина Кей Зуфал.
Учителката търси материал, който малките деца да могат лесно да моделират. Тя изпробва почистващата маса и показва резултата на Джоузеф. Тук новата употреба вече е проверена с хората, за които може да бъде предназначена. За производителя това е по-конкретно от общ съвет да намери друг пазар: материалът има нова задача и има деца, които действително могат да я изпълняват с него.
Кей и съпругът ѝ Робърт предлагат името Play-Doh. Джоузеф създава Rainbow Crafts, чрез която продуктът се предлага като играчка през 1956 г. Почистващият препарат получава друга категория, друго представяне и нов път до купувачите. Потребителят вече не търси средство срещу саждите; търси занимание за ръцете и въображението на дете.
След класната стая трябва да бъдат убедени и магазините. Smithsonian проследява продажбите във Woodward & Lothrop във Вашингтон, а след това в Macy's и Marshall Field's. Музеят The Strong подчертава ролята на представянето пред преподаватели и на детските телевизионни програми. При всяка такава среща меката маса трябва да бъде показана в действие: лесно оформяне, промяна на фигурата, ново оформяне. Видимата употреба обяснява продукта.
Маквикър участва и в техническото оформяне на новата стока. Заедно с Ноа Маквикър е назован като изобретател в патента за моделиращата композиция. Документът изисква мека, пластична маса с устойчиви работни свойства; цветовете не трябва да развалят консистенцията. Това е съществено за предприемача: различните кутии трябва да дават възможност за същата игра. Името обещава продукт, който може да бъде разпознат и повторно купен.
Патентната заявка от май 1960 г. е свързана с предходна заявка от 1958 г.; издаването идва през януари 1965 г. Тези дати са след търговското начало. Новият продукт не чака патентът да бъде издаден, за да срещне купувачите, но продължава да получава техническо и юридическо описание. Производство, представяне и защита на състава се развиват успоредно.
Първата играчка се предлага в бяло, а след това получава цветове. През 1960 г. се появява и Fun Factory — приспособление, което изтласква масата в различни форми. То добавя ново действие към вече познатия материал. След като е намерена детската употреба, продуктът може да се развива около нея, вместо да се връща към загубената работа по тапетите.
Приносът на Джоузеф е в тази поредица от решения: да приеме провереното предложение, да организира новата стока и да я доведе до пазара. Меката маса идва от съществуващото производство; Кей показва защо децата я харесват; той работи, за да може тази нова употреба да бъде купена в кутия.
Какво трябва да се промени, когато една почистваща стока стане играчка? За Джоузеф Маквикър това означава нови купувачи и ново представяне. Но в ръцете на детето решаващото остава самата маса: как пази формата и как позволява следващата.
Виж въпроса за новата употреба на Play-Doh →Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата

