История № 18
Случайни открития (грешки, станали злато)
Пластилинът Play-Doh
Play-Doh е мека маса за моделиране, която може многократно да променя формата си. Историята ѝ свързва препарат за тапети, наблюденията на учителка и разработването на детска играчка.

Материал, който изчаква следващата идея
От едно топче можеш да направиш змия, после купичка, а след това отново топче. Play-Doh предлага именно тази свобода: материалът отстъпва под натиска на пръстите, но запазва достатъчно добре придадената му форма. Не е необходимо всяко пробване да завършва с окончателен предмет.
За детските ръце това решава практичен проблем. Твърде твърдата маса трудно се оформя, прекалено лепкавата остава по пръстите, а ронливата се разпада. Разработката търси равновесие между мекота, свързаност и лесно отделяне от работната повърхност.
Как се получава мекотата
Патентът на Ноа и Джоузеф Маквикър описва смеси на основата на брашно, вода и сол, с допълнителни съставки за желаните свойства. В производствения процес нагрятата вода помага нишестето да образува свързана маса. Това е описание на историческата разработка, а не точна рецепта за всеки съвременен продукт.
Съотношенията имат значение: прекалено много брашно води до суха, ронлива смес, а прекалено много вода — до маса, която трудно държи форма. Затворената опаковка ограничава изсъхването. Ако материалът остане на въздух, водата постепенно се губи и работата с него се променя.
Един прост пример показва защо консистенцията е толкова важна. За да направиш дръжка на малка чашка, трябва да изтъниш част от масата, да я извиеш и да я притиснеш към стената. Една и съща смес трябва да допуска и трите действия, без да се разпадне веднага.
Учителката вижда друго предназначение
Преди играчката фирмата Kutol продава мека маса за почистване на сажди от тапети. През 1950-те години промяната в отоплението намалява нуждата от такъв продукт. Учителката Кей Зуфал изпробва подобния материал за моделиране с деца и показва възможността на Джоузеф Маквикър.
Кей и съпругът ѝ Робърт предлагат името Play-Doh. Продуктът излиза като играчка през 1956 г. Патентът, който назовава Ноа и Джоузеф Маквикър, е заявен на 17 май 1960 г. и издаден на 26 януари 1965 г. Идеята за нова употреба, пазарната поява и патентът са различни моменти.
Малка фабрика върху масата
Моделирането става лесно достъпна домашна игра: можеш да започнеш с малко материал и да преработваш направеното. През 1960 г. се появява и Fun Factory — преса, която изтласква масата през отвори с различна форма. Така към месенето се добавя още един принцип: формата на отвора определя профила на излизащата ивица.
Източници и още за четене
Хората зад идеята

Ноа Маквикър
Ноа Маквикър е съавтор на патента за моделиращата маса, свързана с Play-Doh. Сместа трябва да пази дадената ѝ форма и едновременно да позволява многократно преработване и ново оформяне.
Прочети историята
Джоузеф Маквикър
Джоузеф Маквикър помага почистващата маса на Kutol да стигне до магазините като Play-Doh. Предложението на Кей Зуфал му показва нов клиент, а предприемаческата и патентната работа превръщат употребата в продукт.
Прочети историята
Кей Зуфал
Кей Зуфал изпробва почистващата маса на Kutol като материал за моделиране в своята детска група. Нейното наблюдение и предложеното име Play-Doh дават на производителите конкретен път към нова употреба.
Прочети историятаПродължи с книгата
В „100 изобретения“ Play-Doh показва как промяната на предназначението може да се окаже толкова важна, колкото промяната на самия материал.
Научи за излизането на книгата