Назад към съдържанието

История № 18

Случайни открития (грешки, станали злато)

Пластилинът Play-Doh

Play-Doh е мека маса за моделиране, която може многократно да променя формата си. Историята ѝ свързва препарат за тапети, наблюденията на учителка и разработването на детска играчка.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Кей Зуфал оформя звезда от мека маса до мостра тапет — новата детска употреба на материала за почистване, превърнал се в Play-Doh.
Оформянето на звездата показва новото предназначение, което учителката Кей Зуфал вижда за меката маса, преди тя да стане играчката Play-Doh.

Материал, който изчаква следващата идея

От едно топче можеш да направиш змия, после купичка, а след това отново топче. Play-Doh предлага именно тази свобода: материалът отстъпва под натиска на пръстите, но запазва достатъчно добре придадената му форма. Не е необходимо всяко пробване да завършва с окончателен предмет.

За детските ръце това решава практичен проблем. Твърде твърдата маса трудно се оформя, прекалено лепкавата остава по пръстите, а ронливата се разпада. Разработката търси равновесие между мекота, свързаност и лесно отделяне от работната повърхност.

Как се получава мекотата

Патентът на Ноа и Джоузеф Маквикър описва смеси на основата на брашно, вода и сол, с допълнителни съставки за желаните свойства. В производствения процес нагрятата вода помага нишестето да образува свързана маса. Това е описание на историческата разработка, а не точна рецепта за всеки съвременен продукт.

Съотношенията имат значение: прекалено много брашно води до суха, ронлива смес, а прекалено много вода — до маса, която трудно държи форма. Затворената опаковка ограничава изсъхването. Ако материалът остане на въздух, водата постепенно се губи и работата с него се променя.

Един прост пример показва защо консистенцията е толкова важна. За да направиш дръжка на малка чашка, трябва да изтъниш част от масата, да я извиеш и да я притиснеш към стената. Една и съща смес трябва да допуска и трите действия, без да се разпадне веднага.

Учителката вижда друго предназначение

Преди играчката фирмата Kutol продава мека маса за почистване на сажди от тапети. През 1950-те години промяната в отоплението намалява нуждата от такъв продукт. Учителката Кей Зуфал изпробва подобния материал за моделиране с деца и показва възможността на Джоузеф Маквикър.

Кей и съпругът ѝ Робърт предлагат името Play-Doh. Продуктът излиза като играчка през 1956 г. Патентът, който назовава Ноа и Джоузеф Маквикър, е заявен на 17 май 1960 г. и издаден на 26 януари 1965 г. Идеята за нова употреба, пазарната поява и патентът са различни моменти.

Малка фабрика върху масата

Моделирането става лесно достъпна домашна игра: можеш да започнеш с малко материал и да преработваш направеното. През 1960 г. се появява и Fun Factory — преса, която изтласква масата през отвори с различна форма. Така към месенето се добавя още един принцип: формата на отвора определя профила на излизащата ивица.

Източници и още за четене

Хората зад идеята

Продължи с книгата

В „100 изобретения“ Play-Doh показва как промяната на предназначението може да се окаже толкова важна, колкото промяната на самия материал.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.