Хората зад идеите

Ноа Маквикър

Ноа Маквикър е съавтор на патента за моделиращата маса, свързана с Play-Doh. Сместа трябва да пази дадената ѝ форма и едновременно да позволява многократно преработване и ново оформяне.

Сподели

Изпрати историята или запази картичката.

Картичката все още не е достъпна. Можеш да споделиш или копираш връзката към тази страница.

Източници и права
Художествена илюстрация на Ноа Маквикър
Художествена илюстрация на Ноа Маквикър

Мекота, която трябва да се повтаря

Сместа трябва да остане мека, но да не се превърне в течност. Трябва да запази дадената ѝ форма, но следващото притискане да позволи друга. Тези противоположни изисквания стоят в патента, който Ноа Маквикър и Джоузеф Маквикър получават през 1965 г. за пластична моделираща композиция. Познатата детска маса има зад себе си задача за много точно поведение на материала.

Преди играчката идва почистващият продукт на Kutol. Меката маса служи за сваляне на сажди от тапети в домове, отоплявани с въглища. През 1950-те по-чистото отопление свива тази употреба. Веществото запазва своите свойства, но все по-малко домакинства имат същата работа за него. После учителката Кей Зуфал го изпробва за детско моделиране, а семейният бизнес насочва продукта към нов пазар.

Патентът носи имената и на Ноа, и на Джоузеф. В него материалът вече е разгледан през изискванията на моделирането: многократно оформяне, бавно изсъхване, липса на нежелано залепване и запазване на мекотата при добавяне на цветове. Търси се смес, която да позволява последователни промени. За играта е полезно топката да стане друга фигура, а после отново да бъде събрана в една маса.

Основата в описаните състави е брашно, обработено с вода, към което се добавят сол и други компоненти. Патентът обяснява ролята на пропорциите: прекалено много брашно прави сместа ронлива; прекалено много вода я оставя твърде течна. Подходящият баланс дава пластичност. Това е разликата между списък от съставки и материал, който може да бъде произвеждан с повтаряеми качества.

Цветът също не е само украса. Добавеното багрило трябва да запази работната консистенция и да не оставя нежелани петна. Ако новият цвят развали мекотата, производителят ще има различна играчка, макар името да остане същото. Затова патентът разглежда оцветяването заедно с поведението на масата. Детето вижда цвят; съставът трябва да продължи да работи.

Заявката, довела до US3167440A, е подадена на 17 май 1960 г. и е свързана с по-ранна заявка от 1958 г. Play-Doh вече се продава като играчка през 1956 г. Документът идва след търговското начало, за да опише и защити състава. В него Ноа участва като съавтор на материалното решение, докато новото приложение и неговото пускане на пазара имат и други участници.

Този принос е по-тих от ефектна демонстрация, но може да бъде усетен при всяко повторно оформяне. Мекотата трябва да е достатъчно постоянна, за да даде свобода на ръката. И точно тази възможност — да променяш формата, без веднага да губиш материала — свързва патентната работа с играта.

Как препаратът за тапети получава нова работа в детските ръце? Патентният принос на Ноа свързва смяната на употребата с конкретни изисквания към материала: той трябва да запазва мекотата си при многократно оформяне.

Виж въпроса зад пластелина Play-Doh →

Източници за историята

Цялата история е в книгата

В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.

Научи за излизането на книгата

Избор за проследяване

С разрешение използваме Google Analytics за посещенията и Meta Pixel за резултатите от рекламите. Можеш да откажеш и пак да използваш сайта. Прочети повече в информацията за поверителност.