Хората зад идеите
Езра Уорнър
Езра Уорнър превръща отварянето на консерви в отделна механична задача. Неговият патент се занимава и с по-късния живот на инструмента: износеното острие може да бъде заменено.

Острието, което може да бъде сменено
Езра Уорнър мисли и за деня, в който острието вече няма да реже добре. В патента му отварачката е конструирана така, че режещата част да може да бъде заменена, без да се изхвърля останалият инструмент. Предметът трябва да отвори кутията сега, но и да остане полезен след многократна употреба.
На 5 януари 1858 г. Уорнър от Уотърбъри, Кънектикът, получава американски патент №19063. Правата са разпределени между него, Уилям Х. Уорнър и Руфъс Е. Хичкок. В самия документ няма дълъг разказ за живота му. Има внимателно разглобена задача: как металният капак да бъде пробит, захванат и разрязан с движение на ръката.
Консервата е по-стара от специализираната отварачка. Първите дебели метални съдове могат да изискват чук и длето. Между тяхното появяване и по-удобните инструменти стоят десетилетия. Храната е запазена, но достъпът до нея остава груба работа, която самата технология на запазване не е решила.
Пробиване, опора, рязане
Уорнър събира няколко действия в един инструмент. Остра част пробива капака. Извит режещ елемент влиза в получения отвор. Дръжката се използва като лост, а подвижна опора се допира до метала. След едно срязване човекът връща движението, премества инструмента и продължава по капака.
Това още не е познатото въртящо се колелце. Отварянето става на последователни участъци. Ръката трябва да повтори движението и да води режещата част. Формата на отварачката напомня съчетание от щик и сърп — образ, използван и в по-късните музейни описания на този ранен американски модел.
Подвижната опора е съществена. Ако човек само натиска острието, цялото усилие трябва да се управлява непосредствено с ръка. Лостът използва контакта с кутията, за да подпомогне срязването. Така самият съд става част от действието на инструмента: не просто преграда, а и място, върху което той се опира.
В края на патента Уорнър отделя внимание на разглобяването и ремонта. Износената режеща част може да се свали и подмени. Това не е украса към изобретението. Ножът се износва именно когато предметът изпълнява предназначението си; заменяемата част признава този обикновен предел още при проектирането.
Инструмент с труден характер
Уорнър не е първият човек в света, който патентова отварачка. Музеят на домата в Италия посочва британския патент на Робърт Йейтс от юли 1855 г. Моделът от Уотърбъри има място в ранната американска история на инструмента, без да заличава тази по-ранна британска стъпка.
Следва и разлика между обещанието и употребата. Патентът представя работата като лесна и сигурна. Музейните разкази описват острието като опасно за домашния потребител и получения ръб като назъбен. Удобството на лоста не премахва трудността човек да направлява остър инструмент по метален капак.
Отварачки от този тип се използват от американски войници през Гражданската война и от бакали, които отварят кутиите за клиентите. Така достъпът до вече опакованата храна понякога остава услуга, извършвана от търговеца. По-късни конструкции ще направят същата работа по-подходяща за всекидневната кухня.
Уорнър решава част от проблема, но оставя видими и неговите граници. Приносът му е конкретен: пробиващ и режещ инструмент с опора, последователно движение и сменяемо острие. Отварачката показва как около един успешен предмет може да възникне цяла следваща задача — и колко отделни подобрения са нужни, докато тя стане привична.
Консервата трябва да остане затворена дълго и да се отвори лесно в точния момент. Как една и съща метална преграда може да изпълни тези две противоположни изисквания?
Виж въпроса зад консервата →Още хора в тези истории
Източници за историята
Цялата история е в книгата
В „100 изобретения“ ще откриеш какъв проблем е стоял пред тези хора, как е дошла идеята и какво се е променило след нея.
Научи за излизането на книгата